Някои от по важните родове в Габрово

История на някои известни и неизвестни родове от Габрово.

Родът на архимандрит х.Силвестрий Йончев
Архимандрит Силвестрий, със светско име Стефан (Станчо) Йончев Тодоров е роден през 1801г. Получава добро образование в Търново. Към 1820 се връща в Габрово и се задомява. От една паросия от 1866г., запазена в църквата Успение Богородично научаваме името на жена му – Ивана презвитера. През 1830 е ръкоположен за свещеник и заедно със жена си и дъщеря си Екатерина предприема поклоническо пътуване до Йерусалим. На връщане той посещава и Св. Гора. През 1831г. се ражда сина им Йонко. През 1832г. Стефан Йончев овдовява и решава да се подстриже за монах под името Силвестрий. Въведен е в архимандритски сан от търновския митрополит Неофит Грък. Остава в Габрово като архиерейски наместник. Подпомага архим.Йосиф Соколски при основаването на двата габровски манастира – Соколския (1832) и Девическия (1836). През 1850г. е избран за църковен епитроп и в продължение на 20 г. съдейства за обновяване на всички църкви в града.
През 1865 дарява средства за построяване на новата църква Св.Успение Богородично, и заедно със зет си, свещ. Стефан Станимиров и още двама свещеници я освещават на 26.10.1866. През 1870 се оттегля като епитроп и служи като ефимерий на Девическия манастир. Архим.х.Силвестрий е бил много богат човек и е давал пари под лихва. За последното има две свидетелства – информация, че е заел 25 000 гроша за строителството на църквата Св.Пророк Илия в Казанлък[1], както и една записка в църковна книга “Земахъ от духовника Силвестрия желтици 1864 майа 16ти. дадох първата ирмиликъ, 1-фанакъ дадохъ” Един от известните стари водоизточници в Габрово – Гунин кладенец, оформен като чешма е построена от архим. Силвестри през 1871г, за което свидетелства надписа и. През 1876 архим.Силвестрий подарява голяма част от книгите си на библиотеката на Априловската гимназия. Умира на 19.01.1878. Погребан е в двора на църквата Успение Богородично. Надгробната му плоча гласи “Помени Господи рабъ твой архимандрита попъ Силвестра поклонника лето 1878 19тий януарии” Архим.Силвестрий е оставил много записки по старите богослужебни книги в храма[2]. В дневникът си Тодор Бурмов[3] споменава архим. Силвестрий по повод остуването му на именния му ден – Стефановден. Дъщерята на х.Силвестри – хаджи Екатерина е родена около 1826-7 г. Като дете посещава Йерусалим с родителите си. През 1857 се венчава за Стефан Станимиров (от 1859 свещеник). През 1858 ражда близнаци – Христо и Станимир. Христо явно е умрял съвсем рано, защото за него няма никаква друга информация освен запис за раждането му. Станимир Поп Стефанов Станимиров вече бе разгледан подробно. Имат още 3 деца: Силвестър – починал като студент в Йена през 1888, Дона, омъжена за Йосиф Стомоняков (вж. Род Стомонякови) и Иванка, омъжена за Никола Голосманов (вж. Род Голосманови). Хаджи Екатерина х.п.Силвестриева п.Станимирова е сред големите дарители на Габровското училище – дарила е 500 златни лева с условие от лихвите настоятелството ежегодно да купува учебници за бедни ученици[4] От една подписка за събиране на средства за новото училище научаваме, че през 1871г. устабашия на терзийския еснаф е бил Йонко х.п.Силвестрия[5]. Отсъствието на титлата хаджи пред името доказва, че Йонко не е бил роден по време на поклоническото пътуване на семейството на Силвестри през 1830. И тъй като баща му овдовява през 1832, то Йонко е роден през 1830-31 година. От записки по старите църковни книги научваме за раждането на децата на йонко – Петър, роден на 3 април 1848 и Теодор – 3 ноември 1858 и Силвестър, 18.12.1960. Той е записан като “Родиса Силвестрия на Тота ха п Силвестровъ” което е малко объркващо, но в друга записка, недатиране е записано “Роди булката Йонковица Силвестрия”.В сборника “Българските печати през епохата на Възраждането от Ана Рошковска, където открих печата на Станимер Чаркчи, е показан и личния печат на Йонко х.п.Силвестрия, който е уникален с наличието на западни монархически символи – изправен коронован лъв държи хералдически щит, върху който са изписани инициалите ЙХПС, а върху щита има бурбонска лилия. В околовръст е изписано името на притежателя. Х.Силвестрий има и втори син Тодор, който умира на 9 май 1878г. (отразено е в тефтерчето на поп Стефан). Тодор оставя вдовица и две момичета, Кина (Кичка) и Вата (Иванка). Шуреят му поп Стефан като изпълнител на завещанието на х.Силвестрий стопанисва завещаната им сума пари, като всяка година им изплаща лихва. Сметките за тази издръжка са отразени в книжата на свещеника. През 1883г. Кина се омъжва и изтегля част от главницата. На 7 септември 1884г. Вата умира и поп Стефан разпределя остатъка от парите между майката и сестрата и закрива сметката.
[1] Пенчев, П. Казанлъшкият край през Възраждането (АИ М.Дринов, София 2005)
[2] Храм Успение Богородично в Габрово (Габрово 2001)
[3] Бурмов, Тодор. Дневник.Спомените ми. Автобиография (Любомъдрие, София 1994)
[4] Велев, С. Златна книга на дарителите за народна просвета. (Пловдив 1907)
[5] Д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово” (София 1929)

Родът Кръстникови
Иван Кръстников е сред участниците във възстанието на Никола Стефанов от 1862г. Кръстниковия (Кръстник-Колчовия) хан в Габрово е разположен на десния бряг на Янтра. С тясна улица е свързан с пазарския площад. В него отсяда Левски, преоблечен като светогорски таксидиот при първата си обиколка на България през 1869г. Собственик на хана е Колчо Кръстников. В учредения революционен комитет влизат синовете на Колчо – братята Гаврил (на портрета) и Георги Кръстнкови. По-късно Гаврил Кръстников е касиер на революционния комитет и е сред участниците в събранието от 30.април 1876г, на което се решава да се вдигне въстание а за воевода е избран Цанко Хр.Дюзтабанов. Кръстников е един от ръководителите на четата по време на боевете с башибозука и черкезите около Ново село, известни като Новоселското въстание.
През 1877г. Гаврил Кръстников е сред габровците, които се записват доброволци в Опълчението и участват в боевете при Шипка. Жена му е учителка, завършила първия випуск на поетокласното девическо училище в Габрово, ученичка на Неофит Рилски.От децата на Гаврил Кръстников, най-изявен е доцент Никола Г.Кръстников. Роден на 16.08.1880г. в Габрово. Завършил с отличие Априловската гимназия става учител в с. Енчовци, Дряновско. През 1889 със застъпничеството на ген.Столетов, като син на опълченец получава стипендия да учи медицина във военоморската академия в Петербург По време на следването си е чест гост в дома на ген.Столетов. Завършва през 1904г. Веднага след това заминава за Тюркмения, където има холерна епидемия. След това постъпва като асистент в Петербургския женски институт – болница “Св.Мария Магдалина”. След револщцията от 1905г. се връщз в България. Отбива военната си служба в Търново. След няколко години лекарска практика на различни длъжности отново заминава за квалификация в чужбина – слуша лекции на проф. ДеЖерин в Париж, а през 1913г. специализира в Петербург при професорите Бехтерев, Гривер и Бруменау. Участва в Първата световна война. След това се установява в София, където започва практика като невролог и психолог. През 1921г. е учредител на Българското психологично дружество. През 1922г. е избран за асистент- първо в катедрата по фармакология, а после – по неврология и психиятрия. От 1924г. главен асистент, а от 1926г. – доцент. След напускане на катедрата от проф. Н.М.Попов, Н.Кръстников е избран за временен директор. Умира ненадейно на 23.09.1936г. от мозъчен инсулт, докато подготвя Всеславянски лекарски конгрес в София.

Доц.д-р Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на българската психиатрична школа. Създател е на теориите за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания, и за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород.

Братът на Гаврил и чичо на Никола Кръстников – Георги Кръстников е женен за Марина Гладнева, внучка на майстор Станимир от дъщеря му Наца. Имат 3 дъщери – Радка, Наца и Елена.

Рада Кръстникова + Роман Пухлев (1868-1934) – учител и училищен директор. Сина им акад.проф.д-р Алекси Пухлев (1905-1979) – кардиолог интернист, специализирал в Германия, завършил освен медицина и цигулка в консерваторията, ректор на ВМИ. Женен за д-р Весела Михайлова – Пухлева, имат 2 дъщери – Лщдмила – лекар и Алексина – пианист.

Родът Голосманови
Братята Иван и Кънчо Голосманови са били кожари. През 60-те и 70-те години на 19-ти век са имали табакхана в табашката махала близо до Баюв мост. Работилницата на Иван Голосманов е модела, по който е изградена табакханата в етнографски комплекс Етъра. Никола Голосманов, син на един от двамата братя е учител и участник в габровския революционен комитет. След влизането на руските войски в Габрово през 1877г. са проведени избори, на които е избран за секретар на общината. По-късно, в периода 1908-1912г. е кмет на Габрово. Посреща в града Цар Фердинанд, за което пише в кореспонденцията с шурея си Станимир Ст.Станимиров. Женен е за дъщерята на поп Стефан Станимиров – Иванка. Имат дъщеря Надежда, омъжена за Георги Генчев – съдия; и син Стефан. Стефан Голосманов има син – инж.Никола Голосманов, който през 1920г. е сред основателите на Историческото дружество в Габрово. Открих също така д-р Иван Голосманов, който през 1928г. е началник на инфекциозен отдел в Главна дирекция на народното здраве.Открих материали, според които дъщеря на на Никола Голосманов на име Рада, след като овдовява сключва втори брак, от който се ражда Лазар Донков – създателя на етнографски комплекс Етъра. Това обаче не е отразено в нашето родословие, така че точната връзка предстои да се проучи.

Индустриалците Бобчеви
Христо Рачев Бобчев е бил богат търговец. През 1868г. фигурира сред настоятелите на Спестовното дружество, а през 1873г – на дружество Бъдъщност. Имал голяма къща в кв. Йовковци, на пресечката на Николаевска и Неофит Рилски (с паметник на последния отпред) В тази къща при обиколката си след Съединението са отсядали Княз Батемберг заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов, а по-късно Цар Фердинанд и Граф Игнатиев. През 1908г. Христо Бобчев построява чешма в кв. Недевци. През 1883г. Хр. Бобчев, заедно с братя Хаджистойчеви отварят фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци.
Хр.Бобчев имал двама сина – Рачо и Никола. През 1905г. братя Бобчеви отварят и втора фабрика . Никола Хр. Бобчев е бил епитроп при църквата Успение Богородично. През 1918г. е сред акционерите на Индустриална банка, която се помещава на партерния етаж на бобчевата къща. Той е женен за Екатерина Стомонякова – внучка на поп Стефан Станимиров от дъщеря му Дона. Екатерина и Никола Бобчеви имат дъщеря Евдокия, омъжена за Вельо Глушков. Сред учредителите на ф.к. Янтра през 1919г. фигурира името Хр. Бобчев. Той донася от Швейцария и първата кожена футболна топка за отбора.Рачо С. Бобчев и Петър Хр. Бобчев са сред основателите на първото ловно дружество в Габрово през 1898г. заеднос Чардафон и Никола Д. Рашеев. През 1900 г. Петър Бобчев е убит по невнимание по време на лов на сърни.

Родевите

Този род се сродява със Станимирови чрез брака на голямата дъщяря на майстор Станимир – Велика с търговеца Иван Петров Родев. Имат синове Петър и Стефан и дъщеря Васила. “…Коренът на рода не е много ясен, но във всички случаи той води към Стара планина, а още по- точно- към някога трудно достъпните махали, разпилени по хълмовете и овразите на Габровския балкан. А за родоначалник се приема някой си Лаврентий от средата на ХVІІІ век. Допреди шестдесетина години у габровските представители на рода се е пазила една бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”.За съжаление местонахождението на този съд- документ днес не е известно, нито се знае каквото и да е за нявгашния му притежател; хатактерът на името навява мисли за монах или поне за човек, свързан с църквата, но това са само предположения.По- сигурни сведения откриваме едно- две поколения по- късно- около края на ХVІІІ или началото на ІХХ век. В непристъпната по онова време за конски впряг махала Пъртевци със сигурност е живял дядо Пеню; самата махаличка преди два века и днес е толкова малка, че изобщо не фигурира на картата на областта, нито може да се намери в пощенския указател за кодовете- обитателите й си получават писмата някъде другаде. Не е опазен спомен за основната професия на дядо Пеню/ може би терзия, шивач?/, но със сигурност се знае, че покрай нея той е ръководил и килийно училище в дома си. В махалата е запазена къщата му- една удивително красива сграда в ранно- възрожденски стил с плесенясали каменни плочи на покрива, патинирани в сиво- кафяво външни стени и грубо одялани стълби към горния кат. А там, на горния кат, е собата/ стаята/, където е било килийното училище, с чудно хубав оджак/ камина/ в ъгъла и опушени успоредни греди на тавана. След дядо Пеню се губят още няколко поколения. И стигаме до Цончо Родев- старши. Той е средна ръка или малко над средната ръка търговец в Габрово. Никога не е стоял настрана от народните работи- сподвижник и укривател е на Стефан Стамболов, личен приятел на Цанко Дюстабанов. Силното късогледство не му позволява да тръгне с пушка в ръка през април 76- та, но четата на Дюстабанов потегля по своя кървав и славен път именно от “Родевото място”. По същата причина година по- късно не го приемат и в Опълчението. Там обаче отива брат му Кою и… намира смъртта си в неговите редове. Братовчед на двамата е живописният габровски хъш Продан Тишков, който след седем- осем години под името Чардафон Велики ще се обезсмърти в бурните събития около Съединението.
Цончо Родев- старши и жена му Василка отглеждат многолюдна челяд: пет сина и една дъщеря / има ли са и още една дъщеричка, но тя е починала съвсем малка, преди да тръгне на училище/. Къде с бащини средства, къде със спечелени от конкурси стипендии, къде с подпомагане помежду си, но и петимата братя Родеви получават висше образование: двама юристи, един инженер/ първия български инженер- корабостроител/, един генералщабен офицер и един свещеник- той завършва Духовната академия към цариградската екзархия; единствено сестрата няма диплом за висшистка, но пък е с най- доброто за времето си образование за девойка, получено в цариградския Роберт колеж. Неизвестно защо, но нито един от шестимата не се завръща в Габрово при родителите си, а се разпиляват навред из царството и преди всичко в североизточна България.
Избухва Балканската война. Офицерът просто остава в полка си, друг от братята е мобилизиран; останалите трима отиват под знамената като доброволци. Духовникът получава назначение за полкови свещеник в Рилската девизия. А за най- малкия от братята, току- що приет за студент в юридическия факултет на Женевски университет, събира веднага багажа си и се прибира в България, за да участвува в прочутата обсада на Одрин и да пуска от самолет снопове ръчни гранати над турските позиции в първите в историята на военните въздушни бомбардировки.
Господ се оказва милостив към тях, та и петимата оцеляват във войната. Родината ги посреща увенчани общо с девет ордена- седем за храброст и два за заслуги.
И на свой ред създават семейства, раждат синове и дъщери. И на тях предават- със слово и пример- онзи родолюбив огън, който е изпълвал и продължава да изпълва собствените им сърца.

.Петър И. Родев (1848-1916) има деца Иван, Велика, Марко, Стефан и Радка. Марко П.Родев, търговец като баща си и братята си, е съставител на първото родословно дърво на рода Станимирови в периода 1957-1960г., без което щеше да е практически невъзможен настоящия труд. Вечна му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една следната весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в София в кабинета на Премиера. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да тръгне, му съобщили, че всичко е на шега. Сестрата на Марко Родев – Велика П. Родева е омъжена за съдията Петър Друмев, братов син на възрожденеца Васил Друмев, по-късно Митрополит Климент Браницки (вж. отделна статия за него)Стефан И. Родев (1860-1924) като ученик се записва доброволец в сръбско-българската война. Бил е дребен търговец, председател на спестовно дружество “сирумашки труд” 1889. В началото на 20-ти век се премества в Бургас. Има 3 дъщери: Надежда, Веска и Елисавета. Елисавета е омъжена за проф. Иван Танев – лекар. Веска е омъжена за Кимон Георгиев – офицер, участник във Военния съюз. Организатор на 3 преврата и министър в няколко правителстава при диаметрално противоположни политически режими. Имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Едната е омъжена за Гоньо Ганев – юрист, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник). Надежда е омъжена за Владимир Георгиев – търговец и имат 2 дъщери: Веселина – художничка в Париж, женена за един от бароните Ротшилд и Мария – архитект, омъжена за арх. Богдан Томалевски. Ще дам малко информация за Веселина, която представлява синтез на няколко статии за нейни изложби, а по-долу ще кажа няколко думи за родовете на двете дъщери на Надежда Родева – Георгиева – Томалевски и Ротшилд.Васила И.Родева се жени за Цоню Иванов Родев. Вероятно тук става дума за брак между братовчеди от различни клонове на рода Родеви. Другата възможност е Марко Родев да е сбъркал, като изрично е написал Васила като дъщеря на Иван и Велика Родеви, а тя просто да е снаха им – жена на втори техен син Цоню. Но това едва ли е възможно, като имаме пред вид, че Марко Родев е техен съвременник, а “грешката” се повтаря и в двете му записки – от 1957 и 1960г. Така че аз по-скоро приемам версията за вътреродов брак. От брака на Цоню и Васила Родеви се раждат 5 деца – Иван, Петър, Христо, Стефан и Радка.Стефан Ц. Родев (1883-1945) през 1901г. е бил главен певец в църквата Успение Богородично в габрово, а след това до смъртта си е свещеник в София.Христо Ц. Родев(1880-1944) е адвокат, депутат в 23-тото НС. Убит е веднага след 9.9.1944, а в последствие е осъден на смърт от т.н. Народен съд. Баща е на писателя Цончо Родев.Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години – литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.Братът на Христо Родев, Иван Цонев Родев също е забележителна личност – първият български инженер-корабостроител . Ще поместя биографична статия за него във в. Морски вестник 22.12.1999:

Иван Ц.Родев – първият корабостроител
В началото на 1894 г. в Триест, Италия, пристига българинът Иван Цонев Родев. Изборът му не е случаен. Това средиземноморско пристанище се слави като средище на моряци и корабостроители, а триестката морска академия подготвя висококвалифицирани морски кадри. Роденият в Габрово на 11 декември 1873 г. Иван Родев отрано проявява качества и заложби, характерни за предприемчивите и инициативни габровци.
Завършва с пълно отличие реномираната Априловска гимназия и постъпва във физико-математическия факултет на Висшето училище в София. Само след година за проявени качества е определен да продължи образованието си с държавна стипендия в чужбина. Избира непознатата в България специалност “Морска техника”, дълбоко убеден, че тя има бъдеще в родината му. Завършва триестката академия през 1896 г. и воден от стремеж да приложи на практика получените знания, отива в Англия, в корабосторителницата “Ричардсън” в Нюкасъл. Работи там три години, от които две в конструкторското бюро и една – в производството. През 1896 г. българското военно министерство му възлага да изработи теоретичния чертеж на дървен самоходен катер с парна машина. Това е първият теоретичен чертеж на кораб (“Калиакрия”), изработен от българин. През 1898 г. му е поверена нова отговорна задача – да бъде наблюдател на България при строителството на поръчания в Бордо, Франция, учебен крайцер “Надежда”. Същата година със съгласието на българското правителство и разрешението на директора на политехниката към Министерството на военния флот на Франция постъпва като слушател в това реномирано военноморско учебно заведение. Завършва го през 1902 г. и се завръща в България като първия български инженер корабостроител. Показателно е, че тази длъжност се въвежда за пръв път в историята на техниката в България за военния флот още с бюджета на военното министерство за 1903 г. Иван Родев я заема от януари 1903 г. до януари 1906 г. и от октомври 1910 г. до март 1912 г.
В края на 1907 г. като инженер корабостроител на военния флот Иван Родев ръководи построяването на специален елинг (подемно устройство за изкарване на корабите на брега за ремонт и докуване и спускането им на вода) в района на военното пристанище във Варна. На този елинг през 1908 и 1909 г. са сглобени доставените на части от Франция първи български торпедоносци. През 1912 г. като структурно звено в бюджета на Варненското пристанище е обособена пристанищна работилница със задачата да извършва ремонта на търговските ни и военни кораби. За неин пръв ръководител е назначен инженер Родев. Той заема тази длъжност до пенсионирането си през 1925 г. Името на инженер Родев е свързано и с разработването на техническата документация и проекта на “Галата” – първия железен самоходен кораб в България. Той става първият председател на учредената през 1934 г. корабостроителна механо-железарска и производствена кооперация “Нептун”, която оставя трайни следи в развитието на българското корабостроене, корабоплаване и морски риболов. Първото рибарско корабче за делфинолов в открито море, построено от нея, е по проект и чертежи на инженер Родев и след спускането му на вода през 1935 г. получава неговото име. Големи са заслугите на инженер Иван Родев за подготовката на български морски специалисти. От 1903 до 1907 г. е преподавател в Морско училище по дисциплините “трюмна механика”, “френски език” и “чертане”. За нуждите на обучението превежда и издава учебника “Парни котли”, който е една от първите български технически книги в областта на парните машини. Опитният специалист дава приноса си и за развитието на българското морско законодателство. В периода 1926 – 1930 г. превежда италианския закон за търговското корабоплаване и го приспособява към българските условия. Инженер Родев е в основата и на подготовката на закона за търговкото корабоплаване, който Народното събрание приема през 1931 г. Първият български инженер корабостроител умира на 6 октомври 1934 г. след кратко, но мъчително боледуване, предизвикано от претърпяна трудова злополука. „Тишкови – родът на Чардафон, сватове на Родеви
Сред дарителите за издаване на Божествено и священно еванглие, Русчук 1865г. са братята бербери Продан и Петър Тишкови от габровските колиби “Родевото”Продан имал двама сина С (Стою) и Тишко. Стою Тишков е бил търговец и е живял в Букурещ. Неговият син Никола С. Проданов през 1886г. с държавна стипендия изучава естествени науки в Лайпциг. Тишко Проданов се жени за Мария Родева. Имат двама сина – Продан Тишков – известният деец на съединението Чардафон и Петър Тишков.
Биографията на интересния и многозначен Чардафон е известна и достъпна, затова няма да се спирам подробно на нея, а ще се огранича да спомена потомството му. Чардафон е роден около 1860г.
През 1885г. в Казанлък се жени за Недялка Шилева. През 1895 вече е разведен с нея и се връща в Габрово. От брака им има 2 деца : дъщеря Свобода Чардафонова, която учи журналистика в СУ. Умира неомъжена през 1930г. ; син Любен, който учи архитектура в Париж, но заболява от туберкулоза и умира през 1918г. без да остави наследници. Чардафон умира през 1906г. и завещава бащината си къша на читалище Априлов. Брата на Чардафон Петър Тишков учи химия в гр. Кемниц с държавна стипендия в периода 1886-1890. След завръщането си в България става един от първите преподаватели по органична химия в СУ. От личен интерес изследва историята на габровските еснафски организации, която публикува през 1911.
Родът на чорбаджи Илия Видинли
Основоположник на рода е Цончо Видинли от с.Парчовци. Има двама сина: Илия, Денчо Илия Цончев Видинли (дедо Илия) е най-могъщия габровски чорбаджия преди индустриализацията на града. За неговата мощ и власт се носят легенди. През първата половина на XIXв. може да бъде сравнен единствено със своя приятел Стоенчо Груйоолу от Казанлък.Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г[1]. В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 за габровкото взаимно училище. По-късно дядо Илия дарява и воденица с годишен приход 5000 гроша на . През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – винаги носел калпак, седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение[2]. Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението му не е еднозначно. През 1850 г. Илия Видинли подписва обръщение, в което протестира срещу турските зверства при потушаване на въстанието във Видинско. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски, заедно с Хр. Дюстабанов. По-късно е противник на възстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.В НХГ са запазени два “сакрални” портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова – Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца: синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря. Лазар Видинли е най-големия син. За него се знае, че е бил сред габровските чорбаджий през 1856[3] . Той умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева – по мъж Селвелиева. Името на Цоню Видинли, чието е записано в кондиката на Рилския манастир. Денчо Видинли е най-малкия син на дядо Илия, тъкмо неговия син Илия е женен за дъщерята на поп Рачо Станимиров (виж по-долу)Брата на дядо Илия – чорбаджи Денчо Видинли, е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че и тримата синове на чорбаджи Денчо – Илия, Димитър и Георги, са сред активните габровски участници в революционните борби.Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското възстание. Димитър Денчев Видинли е бил приятел на Цанко Хр. Дюзтабанов и той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението издава “Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев” (Изв ДА кн.59.1990). По- късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджий, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина. Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875- ), ученик на Дворжак, член на БАН, композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна – пианистка, омъжена в Германия за оперния певец Рудолф Вацке и Любомир (има син Добромир, минен инженер + Добринка , сина им Любомир – доцент по режисура в НАТФИЗ, негов син Добромир – учи в НАТФИЗ)Внукът на дядо Илия , на име Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:

1. Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Николай Прозоровски (1881-1961)

2. Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)

3. Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков

4. Денчо(1892-1922)

5. Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г.
[1] Грънчаров, М. Чорбаджийството в българското общество през Възраждането (УИ 1999, София)
[2] Стефанова, М. Книга за българските чорбаджии (УИ 1998г. София)
*Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово (София, 1929)
[3] Стефанова, М. Книга за българските чорбаджии (УИ 1998 Сф)

Хаджистойчеви

Петър х.Стойчев е бил гайтанджия около 1860г. Д-р Петър Цончев го споменава и като чаркчия, и дори, споменава, че е държал работник, с когото са правели чаркове. Съпругата му е Бона Дюстабанова, бащина сестра на Цанко Дюзтабанов и племенница на Васил Априлов. (вж. отделно Априлови, Дюзтабанови) Петър и Бона имат четирима сина – Стефан Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIXв. вече са поели от баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица (кв”Без има” между мостовете Игото и Шиваров). Цанко П.Хаджистойчев е сред тези габровци, които през Руско-турската война формират две доброволчески дружини и св включват в боевете на Шипка. През 1883г, заедно с Хр. Бобчев тримата братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Четвъртият брат е Христо Петров х. Стойчев – Габровчето – от четата на Цанко Дюстабанов, убит в тетевенския балкан. Главата му е отрязана и набучена на кол.
През 1885г. вече имат и станове за тъкане на пояси, в кв. Водици. През 1898 г. Цанко П.Хаджистойчев е сред първите дарители за построяването на габровския театър.Тримата братя имат сестра – Аница, омъжена за Пантьо Пантев. Нейния внук Пантьо Тотев Пантев е женен за дъщерята на Дешка Иванова Семова (по мъж Петър Кадева), с което хСтойчевия род е сроден с рода Семови от Габрово.1889г. се ражда Петър С. Хаджистойчев – син на най-големия от тримата братя. Той се жени за Теодора (Тотка) Ил.Видинлиева (р.1894), внучка на поп Рачо от дъщеря му Дона. Петър х.Стойчев е бил настоятел при цъквата Успение Богородично.През 1902-4г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в габрово. Тя и до днес е най-забележителната сграда в града, в типичния за Европа стил за онова времето. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец и може да бъде уподобена на къщата на Яблански в София, и Върбеновата къща в Плевен. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.През 1907г, фирма “Братя П.х.Стойчеви” откриват заедно с Драган Балабански дърводелска работилница за мебели в кв. Радичевец. През 1919 г. се отделят и заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди Балкан. През 1930г. Хаджистойчеви продват Балкан на Ив.П.Кирчев и основават нова вълнено-текстилна фабрика в кв. Маркотея. Петър и Теодора Хаджистойчеви имат две деца – Цанко (р.1925г) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, от която има дъщеря Теодора. Друг виден представител на рода Хаджистойчеви е арх. Стефан Ц. Хаджистойчев. Получил образованието си във Франция, той живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Той Има син – Цанко С.Хаджистойчев, архитект в София.

В статията са използвани материали на сем.Станимирови.

Приятели

Сайт за запознанства на габровци
Уеб дизайн и изработка сайтове

Кой е онлайн

В момента са 0 users и 2 гости online.

facebook


Елате в Габрово on Facebook

Анкета

Да сложим ли форум към сайта?: