Днес на нарочна пресконференция в Регионален исторически музей Габрово бе обобщена археологическата година.
Засегнати бяха доста теми, сред които местността „Градище”, новите находки и разкопките по пътя на газовата връзка на Габрово и Севлиево.

Тази година със съдействието на Община Габрово, местността „Градище” са били почистени основните археологически обекти и зидове. Цялостно са открити всички съоръжения, които са били изследвани последно през 70-те години на миналия век. Идната 2013 година екипът археолози, ще търси помощ от различни проекти за възобновяването на разкопките, както и укрепване на старите съоръжения открити преди доста години.

Друг тема на разговора с Директора на РИМ Габрово г-жа Чолакова и археологът Росен Йосифов бе предадената преди време от работник средновековна брадва, оръдие на труда от средновековния живот на територията на днешно Габрово. Брадвата е открита преди няколко месеца, при изкопни работи в близост до един от големите търговски центрове в центъра на града. Брадвата е рядка находка в изглед на средновековните доказателства за средновековието по нашия край. Открита е от Здравко Игнатов, в непосредствена близост до детска площадка до търговският център. Предадена на Регионален исторически музей, дали заради будна гражданска съвест или заради закона, който предвижда солена глоба за съдържателите на подобни ценности.

Третия обект на разговора беше откритото селище /село/ датирано от Втората българска държава. Селището е доста голямо, отглеждали са се селскостопански култури, като в него са открити находки на останки от ковачна работилница.Спасително археологическо проучване на средновековно селище в местността „Коджакър”. В изпълнение на договор от между „Ситигаз България" ЕАД и Община Габрово, чрез Регионален исторически музей - Габрово, от 18 до 28.06.2012 г. е извършено аварийно издирване на археологически обекти по трасето на „Главен разпределителен газопровод извън урбанизираната територия за газоснабдяване на община Габрово55. Издирването обхваща основното трасе на газопровода с дължиьга 29,1 км, и отклоненията за селата Драгановци, Поповци, Гъбене, Гиргини, Яворец с обща дължина 7,8 км. В територията му попадат землищата на селата Поповци, Райчевци, Янковци, Враниловци, Драгановци, Яворец, Гъбене, Гарвани, Горна Росица, Сенник и на градовете Севлиево и Габрово. В резултат на издирването е установен археологически обект - селище от периода на Втората българска държава в м. Коджакър, до гр. Севлиево. В периода 1-19 октомври 2012 г. регистрираното при спасителното издирване на археологически обекти селище е проучено в частта си, засегната от реализацията на инвестиционния проект. То се намира на северен склон на полегато възвишение, в периферията на Севлиевската котловина. В подножието на склона е протичал сега почти изчезнал воден поток, което е благоприятствало заселването на местността, заслонена от северните ветрове от високия Крушевски баир. Плодородната почва - излужен чернозем - обуславя трайното използване на терена за земеделски нужди, намерило израз в топонимията му - м. „Коджакър”.
Участъка на проучването е разкопан с 11 сондажа. Във всички е регистрирано малко количество разпръснат керамичен материал, фрагментиран от брануването на местността. Представен е бейовно и? *шетй 6Т Стени, дъна, устия и дръжки на тънкостенна битова керамика от периода на Втората българска държава, от добре пречистена или с пясъчен примес глина, на колело с врязана украса. Намерени са и безформени фрагменти от корозирали дребни железни предмети.
В 10 от сондажите след изчерпването на орния слой (0,00-0,30/0,40 м.) е достигнат глинест пласт с канелено-червен цвят, който се явява стерилен за терена. Само в сондаж № 8 на границата двата пласта е намерена медна монета от периода на Втората българска държава, явно разнесена от селскостопанската обработка.
В сондаж № 10 е проучена единствената засечена археологическа структура в участъка. Представлява останки от слабо вкопано жилище, чиито стени са изплетени от пръти и измазани с глина. Има неправилна правоъгълна форма с посока изток-запад, площ ок. 10,3 кв.м. Подовото ниво е разкрито на дълбочина 0,40/0,50 м. от съвременния терен. Целият насип на жилището е от тъмнокафява пръст, наситена с въглени и частично от мазилки. В североизточния ъгъл на жилището има овално огнище, разбито от оранта, засечено чрез няколко камъка от стените му и под от отухлена пръст с въглени. В противоположния югозападен ъгъл жилището завършва с кръгла яма -вероятно служила за хранилище. До южната и северната стени са засечени плитки ямки от дървени колове, маркирани със следи от трамбована жълта пръст, а в източната половина по-голяма яма със следи от овъглено дърво, вероятно за по-масивна греда от носещата конструкция. Намерен е малък фрагмент от мазилка с ясно изразено легло за дървен кол.
Жилището представя най-голямата концентрация на керамичен материал от участъка на проучването, включително няколко по-цели дъна и устия. В насипа над него е намерена и още една обезличена медна монета /ХШ-XIV в./.
Над средата на северната стена на жилището е открит детски скелет в анатомичен порядък, трупоположен наляво /хокер/, с изтлели стъпала и долна част на горните крайници. Същият е ориентиран запад-изток, не се долавят очертания на гробна яма, като сече частично края на жилището9 но лежи на подовото му ниво, очертано със стерилната пръст, и е затрупан с насип, чийто характер е еднотипен със засипването на цялото жилище. Ето защо се предполага погребение синхронно с изоставянето на жилището, но преди неговото засипване.
При направения теренен обход на разчистения вече от селскостопански култури околен терен са разширени границите на регистрираното селище. Констатирано е наличието на по-ранни материали - монохромна керамика от късножелязната епоха9 в посока източно от проучавания участък. Установено е, че траншеята на газопровода южно от разкопаното жилище е пресякла вкопана структура с тъмен на цвят насип, в който се намират фрагменти средновековна керамика - вероятно яма или друго жилище.
Средновековното селище, част от което е проученото жилище, може да бъде свързано с хинтерланда на .средновековният град Хоталич над Севлиево, отстоящ на не повече от 4-5 км по права линия на северозапад. Еднослойният характер на селището и данните от керамиката и монетите позволяват неговото съществуване да се постави в периода втора половина на XIII - XIV в. Подобни жилища досега са разкопавани в само във В. Търново и Хотница, Великотърновско, ето защо археологическото проучване, макар и с малко находки, носи ценни данни за устройството на средновековните села и живота на техните обитатели.