Експонат на месец Януари в РИМ Габрово

Културна ценност на м. януари е фрагмент от римо-йонийски капител. Изработен е от камък, в нисък релеф, не особено качествена изработка. Липсва половината. Открит е при археологически разкопки през 1987 г. в м. „Градът" при с. Крамолин и може да бъде хронологизиран в III в. Използван е при свободностояща колона в някаква гражданска, религиозна или гробнична постройка и впоследствие е преупотребен в селището на възвишението над късноантичните пещи за строителна керамика в м. „Градът". Произхожда от градската територия на Никополис ад Иструм, който е основен център на разпространението на йонийския ордер във вътрешната зона на Долна Мизия още от възникването си (след средата на II в.).
Капителът е архитектурна форма, която дава пряката връзка между носещите елементи, съставящи антаблемана, и вертикалните подпори. Зараждането на декоративния модел на йонийския капител се корени в малоазийското и месопотамското изкуство от началото на I хил.пр.Хр. В класическа Гърция и елинистическите комплекси той постига своите завършени форми.
Йонийският капител се дели на три основни дяла - абак, тяло и софит. Основното тяло се разглежда обикновено като две по две идентични секции, наричани фасада и възглавница (pulvinus). Над тях се разполага абака, който излиза в профил там където капителът има видима страна. Съставните елементи на тялото на йонийския капител са:
- по фасадата: два спирално завити мотива - т.нар. волути (от volvo "въртя, търкалям"); йонийска кима, съчетана понякога с астрагал, която покрива ехина; полупалмети, които оформят връзката между волутните мотиви и ехина; каналис, който свързва волутите.
- по възглавницата: декоративни елементи с най-различни форми, които покриват тялота на пулвинуса; превръзка (balteus), която разделя възглавницата на две симетрични половини; чело, което представлява плоскостта между пулвинуса и абака.
Софитът е долната страна на йонийския капител. Върху неговата повърхност се извършва свързването с горния край на вертикалната подпора, носила детайл.
Най-съществените отлики между класическите гръцки капители и римо-йонийските са изправянето на каналиса, опростяването на украсата на ехина и обогатяването на декорацията върху пулвинуса. В монументалната гробна и обществена архитектура на предримска Тракия йонийският капител навлиза през елинистическия период.
Капителът от м. „Градът" при с. Крамолин притежава особеност в декорацията, характерна за фасадите на йонийските капители от провинция Долна Мизия: волутни мотиви, които са винаги свързани с неорнаментиран каналис и най-често тройнозавити около кръглото и плоско оформено око. Липсват обаче овулите йонийска кима, т.к. останалата част от ехина е разрушен. Капителът е украсен с гладки заострени лаврови листа с вдлъбната централна жилка, разположени хоризонтално в един ред върху възглавницата. Разделени са с псевдопревръзка, под и над тях са изрязани филизи. Тук наблюдаване смесване на растителна декорация, което е рядък принцип на работа при долномизийските каменоделски ателиета. Софитът е с кръгла форма за поемане на горната страна на носещата колона. Тук липсва фасадата с характерната украса от йонийска кима, така че виждаме не челото, а една от страните на капитела.
Представяният римо-йонийски капител е един от няколкото капители, съхранявани във фондовете на РИМ-Габрово, и се експонира пред публика за пръв път.

Tweet

Габрово байк

Приятели

Смолян
Уеб дизайн и изработка сайтове
България - бъди информиран
ДА или НЕ
Илюзионистът

Кой е онлайн

В момента са 0 users и 0 guests online.



Етър
Боженци
Библиотека Априлов Палаузов
Дом на хумора и сатирата

Последвайте ни в

Не пропускайте:

Анкета

Колко често се усмихвате?: