МЕНГЕМА

Огнището е с два казана. В единия се насипва вощината, а другият се пълни с вода. Казаните се подгряват на огъня докато вощината се разтопи, а водата се загрее.
На пода е дебелото дъбово дърво (гебек), в което е издълбано корито с надупчено дъно.
Перпендикулярно на гебека под коритото е поставено каменно корито. В него се налива студена вода от изкопания до стената геран.
На дъното на коритото, което е на гебека, се нарежда ръжена слама. Тя служи за филтър и е наречена "риза". Върху нея се излива разтопената вощина. Слага се нов пласт слама, пак се излива вощина и така, докато се напълни коритото до горе. Сламата се свива и привързва с въженце, предварително поставено в коритото. Затиска се с капаци и подложки (бухалки). Облива се обилно с гореща вода, която разтопява полепналия по сламата восък.
Разтопеният и пречистен през сламата восък пада в каменното корито и понеже е по лек от водата, изплува на повърхността.
За да се получи пълно изстискване на восъка от сламата, пресата се затяга посредством дървения винт и витлото.
Разтопеният восък, който не е втвърден напълно, се изгребва и се налива в съдове със студена вода и различна големина - калъпи. Като се втвърди, получава формата на съда.
Така добива търговски вид - т.нат. сир.
От 100 кг. вощина се получава 35-40 кг. восък.
Остатъкът от вощината, полепнал по сламата, се нарича фурда. Оставена 1 година на открито, фурдата угнива и се използва за тор.

Менгемата в Боженци е строена в началото на 19 век. Собственост на Пенчо Попа. Запазеният механизъм е автентичен.