„ОМАГЬОСАНИ” ще омагьоса габровската публика

Габрово ще има щастието да види най-новата пиеса на драматуржката Яна Добрева - „Омагьосани”. Това ще е първото пресъздаване на сцена на тази творба, написана през 2010 година. Ще се реализира в Драматичен театър Габрово, под режисурата на Невена Митева, очаква се премиерата да е в края на месец февруари.
Яна Добрева ... Коя е тя? ... Какъв е нейният свят? ... Какъв е светът на героите ѝ? ....
Има още много и много въпроси. Предлагам на вашето внимание интервю, което тя даде специално за габровската публика.

Какво Ви подтикна към това да напишете „Омагьосани”?

Я.Д. - Конкурсът за съвременна българска драматургия, обявен от театър „София”, който не спечелих. По принцип 2011 година се оказа годината на съвсем младите. Навсякъде им постлаха червен килим, което от една страна е добре, от друга – опасно. За разлика от други мои колеги, които смятат, че утвърдени драматурзи не трябва да участват в конкурси за драматургия, тъй като те били именно за младите, за мен конкурсите продължават да са провокации за написване на нова пиеса. Тъй като театърът в България вече се превърна в илюзия и се крепи от издъхващи под непосилността на непонятни и безкрайни реформи идеалисти, смятам, че конкурсите за драматургия са част от оцеляването на съвременната българска пиеса, винаги им се радвам и май скоро няма да се откажа да участвам в тях.

Символ-верою ли е за Вас репликата : „Животът е какъвто, си го направиш”?
Я.Д. - Да. Животът е такъв, какъвто си го направиш. Всеки проектира своя вътрешен свят във външния си живот и външните ни събития са точно такива, каквито сме отвътре. Но има и друго – да се сгромоляса животът ти е едно от най-добрите неща, които могат да ти се случат. Именно тогава научаваш най-много за себе си. А ние сме тук, за да учим. Докато сме живи, сме в учебен процес. От радостта не научаваме почти нищо, но докато преминаваме през страданието, постигаме отлични оценки. Така че и да объркаме живота си, трябва да благодарим за грешките си, да се изправим и да продължим. Животът винаги е напълно справедлив. Затова е велик. Дори е великолепен.

Какво се случва според вас, когато разрешиш да си тръгне истинската любов, заради гордостта?
Я.Д. - Гордостта принадлежи на егото, а Любовта – на Бога. Като говорим за уроци, практически имаме да изучим един основен – Любовта. Може би някога ще се превърнем в Йерархията на Любовта и Свободата, което вероятно значи, че ще умеем да обичаме безусловно. Така както Бог обича всички ни – без да прави разлика между добри и лоши. Пък и има ли добро и зло? Светлината винаги осветява тъмнината. Тъмнината винаги е обречена. Въпреки че преминаването през нея е мъчително. Но да се върна на въпроса – ако една любов си е тръгнала, едва ли е била истинската. А ако е истинската, непременно ще се завърне. Както се случва и в „Омагьосани”.

Къде е мястото на приятелството в живота на съвременния човек и не отстъпва ли все повече място на егоизма и саможивството?
Я.Д. - Тежко преживявам технологизацията. Чудесно е, че всеки ден говоря със сина си, който в момента учи в чужбина, по скайп. Радвам се, че го виждам и чувам. Но все пак не мога да го прегърна. Той въпреки компютрите е много далече от мен. Технологиите са заместители. И няма нищо под слънцето, което може да се сравни с истинското общуване – да виждаш човека и да го докосваш. Но светът е такъв, какъвто трябва да е. Щом съдбата на младите сега е да се взират в екраните на технологиите пред себе си и да общуват виртуално, вместо очи в очи, значи и това е етап от човешката еволюция. Все пак парадоксът си остава – имаме толкова много „връзки” – във всеки миг можем да се свържем с всекиго. А ставаме все по-самотни и все повече губим стойностите. В този процес се променя формата на приятелството, но не и смисълът му. Защото човек не може да живее в пустиня. А животът е истинска пустиня без приятели. Приятелите са най-големият подарък от съдбата. И само с тяхна помощ можеш да преминаваш през житейските неразбории.

Единственото спасение за човек е прошката, това е казано и в Библията. Умеем ли днес да прощаваме на другите и на себе си?
Я.Д. - Не, не умеем. Но се опитваме. Засега повече клюкарстваме и критикуваме. Хвърляме камъни срещу другите. Но с всеки хвърлен камък уцелваме единствено себе си. Вселената обаче си знае работата. Няма да пораснем като човечество, докато не се научим да прощаваме всичко на всички. И на себе си.

Какво бихте пожелали на нашата публика?
Я.Д. - Истински обичам Габрово, театъра му, публиката му. Пожелавам дълъг живот на спектакъла! Тоест – много публика в салона. Габровската публика има здрава ценностна система и се надявам, че за пореден път ще осъществим истинска среща.

И последен въпрос, Яна, броите ли звездите?
Я.Д. - Не. Живея в София. Градът е грозен и мръсен.Трябва да гледаш в краката си, за да не пропаднеш в някоя от дупките, които са една до друга. Но може би е време да обявим всенародно минутно броене на звездите – в определен ден и час. Това ще ни помогне да видим небето и да си спомним, че идваме оттам и пак натам сме се запътили. А подобни мисли винаги внасят мир и покой в душата. Най-малкото си казваш – какво правя?... и кой съм аз?...

Интервюто взе: Петко Петков

Габрово байк

Етър
Боженци
Библиотека Априлов Палаузов
Дом на хумора и сатирата

Последвайте ни в

Не пропускайте:

Анкета

Колко често се усмихвате?: